Област Пазарджик е една от сравнително големите на територията на Южна България, но първото място се държи от Пловдив. В община Велинград пък е локализирано село Драгиново, несъмнено известна дестинация за пазарджишкия район. Освен всичко останало, това село се нарежда на четвърто място по брой на населението за цялата страна. Корова и Корово са двете предишни имена на населеното място, съответно до 1966-та година и до 1971-а. Като много други села, и то бива прекръствано и накрая остава с добре познатото и до днес име. Поп Методий Драгинов е човекът, на когото селото е кръстено. Но тук трябва да се направи важното уточнение, че този човек не е действителна личност. Става дума за художествено измисленият герой на Стефан Захариев, който явно успява да впечатли немалко хора. Иначе хората тук могат напълно да се наслаждават на красотата на планинския район, като по-конкретно те живеят на територията на Западните Родопи.
Доганджиите или соколарите са първите, които споменават Драгиново в свой османски регистър от края на седемдесетте години на 15-ти век. Там селото се нарича Корова, което в буквален превод означава сухо поле. Там дословно е записано, че въпросното село спада към Филибе – една от големите области в османската империя. Съгласно документът узнаваме още, че тук има една къща на неверници, тоест християни. Средният доход пък възлиза на 99 акчета, но соколарският център е регистър на население. От него могат да се научат още интересни данни относно живота на хората по време на робството. Всъщност населението по тези места е натоварено с малко по-специфични спрямо останалите хора задължения, което им отрежда и друг статут в очите на султана. Поради тази причина не са подробно описани всички селища, за които този регион отговаря. 46 са домакинствата съгласно друг османски документ, но от по-късно време. Там е посочено, че в селото има и две останали вдовици жени. Става дума за 1516-та година, а само дванайсет по-късно се прави ново отчитане. Тогава броят на семействата достига 70, а самото то вече се числи към друга каза. Повече информация по този въпрос може да се открие в едно издание.
То е статия от 2003-та година, писана от доктор Стоянка Кендерова. Тя е доктор на науките и безспорен авторитет сред останалите учени историци. За нея Драгиново е място, което тя изследва добре. Това, което интересува хората, може да се открие на страници 115 и 116, а се касае за описа на селото в един тефтер. За съжаление във въпросната публикация тефтерът не е публикуван напълно, което няма как да не породи дискусии и спорове. Едва през 1570-та година се прави официалното отчитане на живеещи в селото хора, които в религиозно отношение са мюсюлмани. Все пак дори тогава християнските домове са мнозинство пред тези с турци. Съотношението е 55 към 3 в полза на християните, а през 1595-та година картината не се променя съществено. Тогава е отчетено едно единствено мюсюлманско домакинство в селото, а тези на християните са 45. За известен период от края на седемнадесети век броят на домакинствата се запазва на 70.
